Тюркоаз
Характеристика на минерала:Името тюркоаз е получено около XVI век от френски. Макар, че означава “турски” камъкът не се среща в Турция. Тои е внасян в Европа през турски пазарни пътища от венециански търговци.
Тюркоаза се третира по две причини: за подобряване на цвета и за увеличаване на износоустойчивостта му (повишаване на твърдостта и намаляване порьозността).
Омасляването или покриването с тънък восъчен филм прави цвета и блясъка по-добри. Това третиране се приема почти като традиция за тюркоаза. Камъни третирани по този начин обикновено се “запотяват” при повече затопляне или продължително стоене на слънце. С времето повърхността им започва леко да избелява, но омасляването може да се повтори и възстанови.
Стабилизиране: това е по-драстичен метод за третиране на тюркоаз. Според някои е предпочитан защото дава на иначе крехкия тюркоаз много по-голяма устойчивост, но според други е прекалена намеса във вида на камъка. Самото стабилизиране представлява покриване (импрегниране) с различни материали като епоксидна смола, пластмаси (предимно полистирен) и водно стъкло (натриев силикат).
Реконструиран тюркоаз: това вече е най-радикалното третиране на тюркоаз. При него става слепване на твърде малки парчета и прах от тюркоаз за създаване на по-едър камък. Това вече не е естествен камък, защото по всяка вероятност се добавят и различни други вещества като пълнители.
Но най-често имитациите се правят от естествените камъни хаолит и магнезит, които са много по-разпространени и евтини. Те имат бял цвят, но в бижутерията често се оцветяват. Синьо оцветени те добре имитират тюркоаза, но опитния наблюдател може да ги определи безпроблемно. Тези имитиращи камъни получиха космополитно разпространение, защото се оцветяват много лесно и трайно, достъпни са и на практика това е най-лесния и същевременно качествен метод за имитиране на тюркоаз. Много производители и търговци на тези камъни имат интерес тази имитация да придобие такава масова гражданственост, че да бъде възприемана и от ювелири, и от потребители като натурален тюркоаз. За съжаление успяха. Поголовно в целия свят (и в България по нашите скромни наблюдения) под названието тюркоаз се предлага от търговци, производители и ювелири както на едро, така и на дребно оцветеният хаолит/магнезит някои от търговците вероятно знаят това, но ние вярваме, че повечето просто не знаят. За снимков материал погледнете статията: Най-често срещаните имитации и как да ги разпознавате.
Тюркоазът е чувствителен към различни химикали: разтворители, парфюми и други козметични продукти. Не са подходящи и повечето препарати за почистване на бижута. Продължителното излагане на пряка слънчева светлина ще го дехидратира и ще промени цвета му. Цвета може да се променя и от много от посочените химикали.
Бижута с тюркоаз не бива да се носят при отиване на плаж, а употребата на козметика и парфюмиране да става преди поставянето на бижуто. След употреба камъкът се почиства с мека кърпа и изделието се поставя в отделна торбичка или кутия.
История на камъка: В Древен Египет тюркоаза се използва от времето на Първата династия (3000г. пр.н.е.). Свързван е с богинята Хатор. Египтяните толкова са харесвали този камък, че дори са правили имитации на тюркоаза от глазирана керамика. Това вероятно е първия имитиран камък в човешката история. Естествения камък добивали от Синайския полуостров което находище, а също и това на Персите (на територията на днешен Иран) са най-старите известни. Много от историческите находища са изчерпани и затворени, но някои се експлоатират и до днес. Освен в древен
Въпреки, че е толкова древен камък в Европа тюркоаза навлиза по-късно по пътя на коприната през Турция, но придобива значение като декоративен камък едва след XIV век.
Ацтеките са инкрустирали тюркоаз в различни, обикновено церемониални предмети като маски, щитове и т.н. Някои индиански народи (Пуебло, Навахо и др.) широко използват тюркоаз за магически амулети, висулки и други изделия. В Персия де факто е бил национален камък в продължение на хилядолетия и масово използван за украса на всичко: тюрбани, юзди и всякакви други предмети, както и за украса на сгради (интериор и екстериор). Макар и доста по-късно персийския стил в използването на тюркоаза навлиза и в Индия и се наблюдава във величествени сгради като Тадж Махал.
Тюркоазът и коралите са широко използвани в традиционните бижута от Тибет и Монголия. Днес за запада се изнасят много бижута в традициония тибетски стил, но почти изцяло са от евтини, имитиращи материали където са заменени не само благородните метали (злато и сребро), а също масово се използват пластмасови имитации на тюркоаза и коралите.
В западната култура днес тюркоаза е много популярен камък. Най-вече се използва под формата на кабошони в сребърна бижутерия и в различни стилове.
Тюркоазени мъниста, на възраст 5000 години преди Христа, били открити при археологични разкопки в Ирак.
От VII век насам се правят тюркоазени амулети с гравиран върху камъка пасаж от корана или персийска поговорка, с позлатени букви.
Изключително много бил ценен и обичан тюркоазът в Тибет. За Тибет тюркоазът бил същото, каквото нефритът за Китай – приказен, вълшебен талисман.
Древните гърци и римляни изработвали от тюркоаз кабошони за пръстени, висулки и мъниста за огърлици, но той не бил измежду любимите камъни. Популярността му започва да расте в Европа през средновековието (украсявали с него съдове, корици на ръкописи), още повече се увеличава през Ренесанса, а през XVII век “няма човек, който да счита ръката си добре украсена”, ако не носи пръстен с тюркоаз. (Анселм де Боот, личен лекар на императора на свещената римска империя Рудолф, публикувал през 1609 г. книгата “История на скъпоценните и прочие камъни”.) През следващите векове тюркоазът краси както царските корони, така и най-непретенциозните бижута и се превръща в най-популярния камък в Европа. При археологически разкопки са намерени тюркоази в некрополи в Аржентина, Боливия, Чили, Перу, Мексико, Централна Америка и в югозападните щати на САЩ. Инките изкусно инкрустирали тюркоази и правели мъниста и фигурки от този минерал. Ацтеките го ползвали за направата на висулки и ритуални маски. Други индиански племена (зуни, хопи, пуебло и навахо) изработвали великолепни огърлици от тюркоаз , пръстени и педантиви. Апахите го наричали “дуклиж”, за тях той бил талисман при ловуване или бойни действия. Украсявали с него оръжията си (лъкове, пушки) и вярвали, че помага да се улучи целта.
Символика и мистични сили на камъка: Във вярванията на всички народи тюркоаза се смята за много щастлив камък. Вярва се, че камъкът помирява врагове, потушава гнева на притежателя си и възстановява хармонията в семейството. Тюркоаза носи Любов, здраве, щастие и успех. Универсален камък за добро. Камък на висшата духовна борба със злото. На влюбените дарява щастие и съхранява Любовта. Носенето на тюркоаз осигурява просперитет, благоденствие, здраве и дълголетие. Той е духовен лечител, прогонва лошите мисли и кошмарите,
Находища: САЩ, Афганистан, Австралия (Виктория и Куинсланд), Чили, Великобритания (Корнуол), Германия (Саксония), Полша (Силезия) и в региона Туркестан
Наименование: от перс. бизура, пизора, а също феризе = камък на щастието; от френското тюркоаз = турски, пиер тюркоаз = турски камък. Защото през турските пазари тюркоазът от Персия (Иран) навлиза в Европа.
До XIII век името тюркоаз не се е използвало. Плиний Стари употребяваcallais, производно от гръцкото калос литос = красив камък.
Вярвания: Носи успех и щастие. Предпазва от нищета и опасност. Гони лошите сънища. Помага за помиряването на скарани съпрузи. Носи мир в семейството. Спасява от гнева на силните на деня. Засилва у притежателя си честолюбието, постоянството и проницателността. Засилва интуицията.
Универсално благотворен камък. Не е противопоказен за представителите на нито една зодия. Ако се носи на врата, облекчава болните от хепатит.Действа целебно при болести на очите и стомаха.
В Персия (Иран) се вярвало, че ако човек види отражението на нова луна върху късче тюркоаз, ще бъде щастлив и късметлия и злото ще го отминава. Подобно вярване имат и индусите – ако някой види новата луна и незабавно след това погледне тюркоаз, с
Вярването, че тюркоазът пази своя собственик от падане – и по-специално от падане от кон – датира от XIII век. В Персия и Самарканд тюркоазът бил конски амулет. Смятало се, че предпазва от падане и нараняване при лов и езда. Турците окачвали тюркоаз на конете, за да не боледуват. Съгласно други предания, този камък помага и при конекрадство.
В една легенда се разказва, че тюркоазът променя цвета си, ако съпругата изневери на мъжа си. Друг вариант на същата легенда говори, че ако подарите на любим човек тюркоаз и след време тюркоазът промени цвета си, това е знак, че е разлюбен. Романтично предание оповестява, че тюркоазът е възникнал от костите на умрелите от любов.
Все според преданията, тюркоазът притежава и други вълшебни свойства:
- способства за благородство и безкористност, за благоденствие и богатство, за добро здраве и дълголетие; засилва предчувствията и проницателността; осигурява изгодни запознанства; покровителства интуицията, изпълнението на молбите и капризите; помага за леко раждане; носи успех в лова и воинските дела; стимулира добрите спомени; носи победа и сила; залог е за успех, целомъдрие и увереност в собствените сили; засилва любовните чарове; носи сполука във всяко начинание. А наред с всичко това: укротява конете, способства да тичат по-бързо и покровителства издръжливостта им.
Предпазва от бедност, грижи и кошмари, а също и от насилие. Спасява от нещастни случаи, опасности и беди. Предотвратява уроки.
Предпазва от умора и преумора. Гони яростта и гнева.
Спасява от отровни ухапвания на насекоми и влечуги.
Има и друга магическа сила – всеки, който го носи, се ползва с благосклонността на околните и с лекота побеждава враговете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар