Аметист - характеристика

Аметист

Характеристиката на минерала:
Разновидност на кварца (окис на кремия). Окраската му зависи от  включените в него различни елементи и от светло до тъмно виолетов цвят. На силно слънце аметистът може постепенно да изгуби своят цвят и да стане жълтеникаво сив, но при повторна обработка с рентгенови лъчи неговият цвят може да се възстанови и подсили. Неговата окраска е предизвикана от нарушаването на кристалната решетка и наличието в нея тривалентно желязо. Както и планинския кристал аметиста също може да има форма на кристалите с шест разклонения. Този камък може да се обърка с флюрита, но флюрита е по мек от аметиста и може да бъде надраскан със стъкло докато аметиста сам оставя следа в/у стъклото. При многочасово нагрвяне при температура около 500 градуса по целзий се превръща в цитрин ( жълт разновидност на кварца ) и става жълто кафяв.
Аметистовия кварц е природно непрозрачен аметистов кристал с млечно бяла основа.

Аметиста може допълнително да се оцветяват с бои за да им се придаде по-силен виолетов оттенък и да се отстрани жълтите оттенъци за това такъв аметист трябва много внимателно да се измие в сапунен разтвор.
Природният аметист леко променя своя цвят в зависимост от осветлението от температурата и от ъгъл от който се гледа. За това този камък е бил много обичан от мореплавателите и пътешествениците.  Те са вярвали че при много внимателно наблюдение може от оттенъка на камъка да направиш прогноза за времето: Ако камъка бил леко по-тъмен значи ще има дъжд. Ако той е с по-светъл оттенък времето ще бъде ясно.
Аметиста е с виолетов цвят с различен интензитет и понякога с розов или червеникав оттенък, като разновидност на кварца и най-ценния от кварцовата група. Аметиста е любимият камък на църковните служители с него са украсявали икони, олтари, любимите си кръстове. В днешно време аметиста се използва като материал за ингурстрацията на пръстени , обеци, медальони и т.н. Мъничките кристалчета на аметиста се използват като сувенирен камък в украшенията. Окраската в кристалите задължително се разпределя неравномерно:
пирамидите на нарастването на разклоненията в положителен (върховете на кристалите) са украсено в пурпурно виолетов цвят, а на отрицателния ромбоид (основата на кристала) са безцветни или слабо виолетови;  Хексомалната призма – са безцветни или леко опушени на цвят. Това е свързано с неравномерното разпределение на елементарните килийки в кварца на центровете на аметистовата украса и предизвиква явлението аномален плеохроизъм. В природата аметиста се среща в изтеглени и скиптровидни кристали, а в двойни и чертвартовинкови, и паралелно шестковатни агрегати. Като правило дължината на кристалите е от 5-до 100мм. Понякога се срещат значителни големи кристали.

Месторождението на аметиста се свързва с пигментните хидротермални образования.  В СНГ те са известни в полярен Урал, среден Урал, в средна Азия (селбур) и др. , Якутия, Обман, Селгур, на север изток в пределите на Омолонско средния масив (Кедонское). Аметистовите четчици са известни в уникално месторождение на нос кора. На пребрежието на кандалакския залив на бяло море, в Армения (Иджеван), в Азейрбеджан (Дашкесан), източен Сибир. Зад граница аметистът се добива в Бразилия, Уругвай, Индия, Шриланка, САЩ, (Вирджиния и Аризона) Зимбабве (МВАКАМБИКО  – едно от най-големите находища в света, в Мадагаскар, в Австралия и др. Аметиста има едно коварно свойство неговите цветове които са наситени  и живи на слънчева светлина или на изкуствена светлина визуално бледнеят и чезнат. Само някой особено ценни аметисти имат сочен по червен оттенък. Това са изключително медни камъни, въпреки че и те изгарят на светлина.

Най-тъмните и красивите аметисти са възникнали в цептанитие разделящи гранитните масиви четци и други наситено виолетови кристали с пирамидален облик растат в отворените  празни цепнатини  укривайки техните стени аметистите се образуват от ниско температурни разтвори.  Горната част на плаща от лава е напълнен с кирастоловидни балончета от газ и пара – ахатови и халцедонови  мендалини. Средите на тези мендалини – жеоди – са обсипани с кристали на планинския кристал. През 1900г. в Бразилия е била открита  гигантско находище – пещера с дължина 10м и ширина 5м чиито вътрешни стени блестели с големи и тъмни кристали на аметиста. Аметистовите четчици са мънички кристалчета които така силно са притиснати един към други че от тях стърчат само острите им главички и проблясват само триъгълните им крайчеца. Преди всички такива четчици възникват там където има различни планински скални образования пясъчници които са разбити на мрежови цепнатини а по тези цепнатини се стичат разтвори. Извличайки  кристалчета от тези различни видове скали тези леко топли разтвори се наслагват в цепнатините като планински кристал и аметист запълвайки покривайки празните места като килим от островръхи ситнички кристалчета.  Понякога площта на четчиците на аметиста достига до 10-тки и 100-тни квадратни сантиметра. Синтетичните аметисти са много чисти.  Те могат незначително да си променят окраската на дневна и изкуствена светлина ( имитират александрит  ). Цената на аметиста, както и на другите ювелирни камъни е много не постоянна значително ниската цена на аметиста в днешно време може вероятно да се обясни с наличието на пазара на голямо количество прекрасни синтетични аметисти, които практически не се отличават по много от хемологическите си показатели от природата. Цената на естествените и синтетичните аметисти днес е примерно еднаква.

Магически свойства на камъка.

Аметиста винаги се е считал за един от най-могъщите талисмани.  Камък на духовността. Камък против опиянение. През всичките векове аметиста се е считал за мощен пазител от зла съдба, а от женското сърце камъка гонел не споделената или старата и неувяхваща любов откривайки нови възможности. В древността от аметист са правили купи и чаши предпазващи от опиянение също така и от отрови. В качеството си на талисман камъкът привлича милостта на управляващите правейки човека бдителни и способсвакйи ръста на неговото благоразумие.
ако се инкрустира на аметиста изображение на луната и слънцето то това е един от най-силните амулети срещу магии и уроки и.н. Често аметиста който е с най тъмна окраска се използва за талисман на непобедимите войни като им е давал увереност и храброст предпазвайки ги от прибързани и необмислени действа. В търговските дела камъкът е носил на притежателя си късмет, подпомага е в търговията и е охранявал неговото имущество.
Това е много красив, здрав и разностранен камък, който е бил известен още в древен Египет известно е поверието за шуменските жреци че аметистът е способен да  поражда любов към даряващия даже в този случай когато приемащия дара преди това е бил влюбен в друг. В Рим аметистът е бил благословен камък, който носил късмет, покой и благодат, успокоявал е нервите и караниците и разправиите. Напастници с аметист са носили първите християни по късно аметиста е заблестял на ръцете на бившите духовни лица. При посвещението си в кардинал на посвещение се връчвал пръстен с аметист, от където в католическите страни е дошло названието на този камък – епископски, пастирски а в Русия архиерейски. В средните векове са го наричали (апостолски камък). Аметиста олицетворява чистосърдечност, искреност, безопасност умиротвореност, а според източните предания – щастие благополучие и оптимизъм.  Легендата за отрезняващото въздействие на аметиста се обяснява просто:  Ако се пие вино от аметистова чаша никой не вижда до колко той е разредено с вода. Своето название той получава в чест на прекрасната нимфа аметист към която бога на виното и радостта е изпита внезапна страст.  Но прекрасната нимфа отхвърлила неговите домогателства тъй като обичала пастира Сирикос  – красивия музикант и любимец  на Аполон.
оскърбен Дионис я преследвал през луга и гора а нимфата избягвайки го извикала на помощ богинята Артенида. Тъкмо когато Дионис се опитал да заключи нимфата в стойте обвята богинята я е превърнала в блестящ лилав камък който в нейна чест бил наречен Аметист.
Таг: Аметист, гердан от аметист, гривна от аметист, висулка от аметист, пръстен от аметист, обици от аметист.